главонозите кои се жители исклучиво во солените води. Кај нив стапалото е изменето и е во вид на пипалка сместени околу устата.

Повечето двучерупчести имат чифт големи хриле, разположени в мантийната си кухина. Тези хриле позволяват на двучерупчестите животни да извличат кислород от водата (за да дишат) и да улавят храната; вода, богата на кислород и микроорганизми, се вкарва в кухината на мантията и се измива през хрилете.

Докато го гледаш, той се размърдва. В един миг изглежда, сякаш плува. В следващия миг сякаш се плъзга. Сега започва да се катери по камъните. Докато се придвижва надолу по наклона, едното му пипало открива малка дупчица и малко по малко той се мушва в нея.

Те са безгръбначни и нямат вътрешен скелет. Черупката на мидите се състои от две половинки черупки. В случая с морския охлюв той се състои от една част черупка, която отчасти е с капаче, което се затваря, когато охлювът се оттегли в къщата си.

Бидејќи модерните мекотели толку многу се разликуваат по анатомија и однесување, средувањето на нивните точни еволутивни односи е голем предизвик. Со цел да се поедностават работите, натуралистите предложија „хипотетички мекотел на предците“ кој ги прикажува повеќето, ако не и сите карактеристики на модерните мекотели, вклучувајќи школка, мускулесто „стапало“ и пипала, меѓу другото.

Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

Во морфолошки поглед, на мекотелите може да се разликуваат неколку региони: глава, на која се наоѓаат устата и сетилните органи; труп, во и на кој се сместени главните, витални органи; стапало, кое претставува месест орган што служи за движење и наметка (или мантија), како голем набор на кожата помеѓу трупот и стапалото.

Главоногите , най-напредналите мекотели, включват октоподи, калмари, сепия и наутилус.

Мекотелите обично се размножуваат сексуално, иако некои (полжави и полжави) се хермафродити, тие сепак мора да се парат за да ги оплодат нивните јајца.

Като начало разполагат с три сърца и синя кръв. Когато се чувстват застрашени, изпускат мастилен облак и се стрелват в друга посока. Нямат кости. Единствените твърди части от тялото им са клюнът, подобен на папагалска човка, и хрущялната обвивка около мозъка им. Това ги улеснява да изчезват в миниатюрни пукнатини – способност, която им позволява да избягат, подобно на Худини, от всеки аквариум, освен от най-добре подсигурения за октоподи. Не само че всичките им смукала могат да се движат независимо едно от друго, а и всяко е покрито с вкусови рецептори – представете си тялото мекотели си, покрито със стотици езици. Кожата им е осеяна с клетки, чувствителни към светлината. А най-извънземното е, че… Но нека да изчакаме с това. Нека първо се срещнем с друг октопод.

Мекотелите са голяма и добре обособена в морфологично отношение група безгръбначни животни. По-важните и характерни белези, отличаващи типа от други, са:

Двойните листани мекотели, които се хранят, като правило, планктонът са малки ракообразни организми, живеещи в моретата, често на малки дълбочини, като варова дафния и циклопи, които феновете на аквариумната риба хранят домашните си любимци.

Онтогенезата на мекотелите е главно со метаморфоза. Општо земено, органите од органските системи кај мекотелите се диференцирани на релативно високо еволутивно ниво.

Друг вид гастроподи, мурекс, бил одгледуван од античките Грци поради неговата боја, позната како „царска виолетова“, а наметките на некои владетели биле плетени од долги нишки што ги излачувал бивалвниот вид